първите 1000 дни с теб

Психично здраве в периода на бременността

Когато говорим за психично здраве в перинаталния период, най-често се обръща внимание на трудностите, които могат да се появят след раждането на бебето, а бащиното психично здраве обикновено остава пренебрегнато. Истината е, че състояния като следродилна депресия и тревожност в голяма част от случаите започват още по време на бременността и могат да засегнат и двамата родители. 

 

Разбира се, напълно естествено е родителите да изпитват известна несигурност, тревога или напрежение, когато очакват дете – предстоят им много промени, към които да се адаптират. Но ако негативните мисли и/или усещането за безпокойство започнат да доминират, ако повлияват и възпрепятстват изпълнението на всекидневните задачи, това може да е знак за състояние, което заслужава внимание.

 

Важно е да знаем, че психичното здраве по време на бременността е също толкова важно, колкото и физическото. Колкото по-рано бъде потърсена подкрепа, толкова по-добре за майката, за бебето и за семейството като цяло.

Състояния, за които трябва да знаем:

Бременността е период на очакване и вълнение, но понякога носи със себе си тревога и несигурност. Важно е да сме информирани, за да можем да разпонаем тънката граница между обичайното вълнение и психичното страдание.

Много бъдещи родители и техните близки “пропускат” първите сигнали на депресия в периода на бременността, вероятно защото ги приписват на “хормони”, умора или други динамични промени в живота на семейството. Симптомите на пренатална депресия силно наподобяват симптомите на депресия във всеки един друг етап от живота:

 

  • Липса на енергия и трудности при изпълнение на всекидневните задължения
  • Липса на удоволствие от нещата, които обикновено са носили радост и удовлетворение
  • Усещане за емоционална „празнота“ и „откъснатост“ от околните
  • Трудности с концентрацията, вземането на решения, паметта
  • Раздразнение и гняв към себе си, партньора или бебето
  • Чувство на вина и срам 
  • Усещане за безизходица и безнадеждност, самообвинения
  • Промени в цикъла сън-бодърстване (напр. трудно заспиване)
  • Промени в апетита и телесното тегло
  • В тежки клинични случаи може да се появят мисли за самонараняване и/или нараняване на детето

 

Ако се припознаваш в горните редове и симптомите са с продължителност над 2 седмици, поговори с близък човек и потърси консулация със специалист.

Нормално е бъдещите родители да са неуверени или да имат леки притеснения по време на бременността. Но понякога тревогите излизат извън обичайното и започват да пречат във всекидневието. Тревожните разстройства са едни от най-често срещаните форми на психично страдание. Тревожността е широко понятие, което може да описва редица симптоми като:

  • Раздразнителност, вътрешно напрежение
  • Натрапчиви мисли или сценарии „какво може да се обърка“
  • Постоянно притеснение за здравето и безопасността (вкл. за бебето)
  • Физически симптоми като сърцебиене, безсъние, напрежение, понякога паник атаки
  • Затруднено отпускане и релаксация
  • Избягване на ситуации, места и/или хора от страх и притеснение, че няма да се справиш или че нещо ще се обърка
  • Трудност да се отпуснеш и да се радваш на нещо, което обичайно ти носи удоволствие

 

Ако тези мисли, чувсва и усещания са чести, продължават повече от 2 седмици и възпрепятстват всекидневието, поговори с близък човек и потърси консултация със специалист. 

Очаквайте скоро…

Да имаш притеснения относно раждането е напълно разбираемо – това е специален момент в живота. Но когато страхът е твърде силен, често ангажира ума ти или ти пречи да се зарадваш на бременността, говорим за състояние, наречено токофобия. Ето някои възможни симптоми:

  • Натрапчиви мисли за раждането като опасно или непоносимо събитие
  • Силна тревога и дори паника при мисълта за раждането и/или прегледите по време на бременността
  • Избягване на разговори за бременността, раждането или родилното отделение
  • Физиологични симптоми като: напрежение в тялото, трудно отпускане, проблеми със съня, кошмари, учестен пул, болки в корема и др.
  • Мисли за прекратяване на бременността, дори и при силно желание да имаш деца
  • Силно желание за планирано цезарово сечение без медицинска причина
  • Трудност да се свържеш с бебето или да се радваш на бременността
  • Страх от болка, усложнения или от това, че „нещо ще се обърка“
  • Предишен травматичен опит, който се „връща“ под формата на натрапливи мисли, силна тревога и/или соматични реакции

Токофобията може да се появи:
– при първа бременност (първична токофобия),
– след травматично преживяване при предишнa бременност и раждане (вторична токофобия).

Важно: Това състояние не е прищявка, каприз или “лесния избор”. Не е и състояние, което отминава само. Съществуват начини да бъде облекчено чрез психотерапевтична подкрепа, информация и внимателно отношение от страна на медицинския екип.

Очаквайте скоро …

Рискови фактори за психичното здраве в периода на бременността

Всеки родител би могъл да страда от горепосочените психични състояния, но някои фактори увеличават риска от развитието им. Наличието на някой/и от рисковите фактори не означава непременно, че родителят ще развие следродилна депресия, тревожност или друго, а по-скоро го поставя в по-уязвима позиция. Ако някои от изередените обстоятелства са валидни за теб и това те притеснява – поговори за това с близък човек или специалист. Информирай се за симптомите, как да ги разпознаеш и къде можеш да потърсиш помощ.

Лична история на психично заболяване

История на психично заболяване в семейството

Липса на социална подкрепа

Проблеми във взаимоотношенията с партньора

Трудно зачеване

Нежелана бременност

Неблагоприятни преживявания свързани с предишна бременност и раждане

Здравословни проблеми по време на бременността

Стресови житейски събития – напр. загуба на близък човек

История на преживяно насилие (физическо, емоционално, сексуално) или актуални взаимоотношения на насилие

История на злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества

Финансови затруднения, бедност

Форми на подкрепа и превенция

Бременността може да е период на израстване, особено когато бъдещите родители имат достъп до съответна на нуждите грижа и се чувстват подкрепени и разбрани. Ето някои от ефективните начини за превенция и подкрепа на психичното здраве през този период.

Достъпът до достоверна и разбираемо поднесена информация за психичното здраве по време на бременността подпомага вземането на информирани решения и повишава увереността на родителите, че ще могат да се грижат достатъчно добре за себе си и своето дете. Важно е родителите да могат да разпознават сигналите за психично страдание и да знаят кога е време да потърсят подкрепа от специалист. 

 

Добра идея е посещението на училище/семинари за родители в болницата, където се очаква да се случи раждането. Това дава възможност за запознаване с обстановката и екипа, също както и за задаване на въпроси, които могат да вдъхнат повече яснота и спокойствие. 

Подкрепата от близкия социален кръг – партньор, семейство, приятели – категорично е един от най-силните защитни фактори за психичното здраве, независимо от етапа на живота. Поддържайте връзка с хората, край които се чувствате приети и спокойни. Дори и да са малко, важна е не бройката, а искреността и автентичността в общуването – онзи момент, в който можеш да бъдеш себе си в срещата с другия.

 

Групите за бъдещи родители също могат да бъдат източник на подкрепа. Срещата с други хора, които преминават през сходни етапи, помага да нормализираме собствените си чувства, да получим нова перспектива и да се почувстваме част от общност. Груповата среда дава възможност за споделяне, учене и взаимна подкрепа в защитено пространство.

Скринингът за психично здраве по време на бременността може да открие ранни сигнали за психично страдание и да даде възможност за навременна подкрепа и превенция на по-сериозни състояния по време на бременността или в следродилния период. 

Обикновено включва попълване на стандартизирани въпросници, които изследват психичното състояние, и при нужда – насочване към консултация със специалист по психично здраве.

Този подход е в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и други професионални съсловни организации като добра практика в перинаталната грижа.

Важно е да знаеш: Скринингът не поставя диагноза. Целта му е да покаже дали има нужда от допълнителна подкрепа и диагностика. 

Понякога подкрепата от близките и информираността не са достатъчни. В такива случаи следва да се потърси консултация със специалист по психично здраве:

Психолог: Психолозите са специалисти, които имат академично образование по психология. Те могат да извършват психологично консултиране, да боравят с психометрични тестове и да изготвят становища, без да предписват лекарства. Психолозите имат различна специализация в зависимост от обучението си и контекста, в който практикуват. 

Психотерапевт: Психотерапевтите са хора, които имат допълнителна специализация по психотерапия спрямо стандартите на някоя от психотерапевтичните школи (напр. семейна терапия, психодрама, когнитивно-поведенческа терапия и др.). Специализацията им предполага познаване в дълбочина на човешкото функциониране и усвояване на умения за въздействие върху него спрямо парадигмата, в която са обучени. Психотерапевтът може да бъде с образование за психолог, лекар, социален работник или др. 

Психиатър: Психиатрите са лекари със специализация по психиатрия. Обект на работата им е диагностиката и лечението на психични разстройства. Те са единствените специалисти в сферата на психичното здраве, които имат право да предписват медикаменти за лечение на психични разстройства.

Важно е да знаеш: В България няма закон и регулация за професиите на психолога и психотерапевта. Имаш право да бъдеш информиран/а за образованието и допълнтелните квалификации на специалиста, когото избереш за консултация.