Психично здраве в следродилния период
След раждането на бебето започва нов етап – това е време на динамични промени и адаптация за всеки един член от семейството. Подкрепата (емоционална, физическа и при нужда – подкрепа от специалист) е от ключово значение за благополучието както на родителя, така и на бебето.
На тази страница ще намериш информация за най-честите психични състояния в следродилния период, както и възможности за подкрепа и превенция. Целта е една – грижата за родителите да бъде също толкова приоритетна, колкото грижата за новороденото. Защото подкрепеният родител може да даде много по-добър старт на своето дете!
Състояния, за които трябва да знаем:
Следродилния период е време на любов, адаптация, промени и често… предизвикателства. Наред с вълнението и радостта, много родители се сблъскват с емоционални състояния, за които не се говори достатъчно.
Следродилна тъга
Следродилната тъга е много често срещано емоционално състояние при жените в първите седмици след раждането и е с продължителност от 2-3 дни до две седмици. Характеризира се с чести промени в настроението, плач без причина, по-високи нива на безпокойство около дребни неща, раздразнителност, промени в съня и апетита. Въпреки това майката успява да полага грижи за своето бебе и изпитва удоволствие от новата си роля на майка. Състоянието обикновено се свързва с хормоналните промени в тялото на жената след раждането и постепенно отшумява самостоятелно в рамките на няколко дни до две седмици, без да се налага медицинска намеса.
Следродилна депресия
Следродилната депресия е сериозно психично заболяване – това е депресия с начало в рамките на първата година след раждането на бебето. Симптомите силно наподобяват симптомите на депресия във всеки един друг етап от живота и са с продължителност над две седмици:
- Липса на енергия и трудности при изпълнение на всекидневните задължения
- Липса на удоволствие от нещата, които обикновено са носили радост и удовлетворение
- Усещане за емоционална „празнота“ и „откъснатост“ от околните
- Трудности с концентрацията, вземането на решения, паметта
- Раздразнение и гняв към себе си, партньора или бебето
- Чувство на вина и срам – жената може да си мисли, че е „лоша майка“ и че е неспособна да се погрижи добре за своето бебе
- Усещане за безизходица и безнадеждност, самообвинения
- Промени в цикъла сън-бодърстване (напр. трудно заспиване или нужда и желание да спя през цялото време)
- Промени в апетита и телесното тегло
- В тежки клинични случаи може да се появят мисли за самонараняване и/или нараняване на детето
Симптомите на следродилна депресия могат да се развиват постепенно или да се проявят в кратък период от време. Не е необходимо всички симптоми да са налични, за да бъде диагностицирано състоянието. Диагнозата се поставя от лекар – психиатър.
Следродилна тревожност
Нормално е родителите на моменти да са неуверени или да имат притеснения около бебето и грижите за него. Но понякога тревогите излизат извън обичайното и започват да пречат във всекидневието. Тревожните разстройства са едни от най-често срещаните форми на психично страдание. Тревожността е широко понятие, което може да описва редица симптоми като:
- Раздразнителност, вътрешно напрежение
- Натрапчиви мисли или сценарии „какво може да се обърка“
- Постоянно притеснение за здравето и безопасността на бебето
- Физически симптоми като сърцебиене, безсъние, напрежение, понякога паник атаки
- Затруднено отпускане и релаксация
- Избягване на ситуации, места и/или хора от страх и притеснение, че няма да се справиш или че нещо ще се обърка
Ако тези мисли, чувсва и усещания са чести, продължават повече от 2 седмици и възпрепятстват всекидневието, поговори с близък човек и потърси консултация със специалист.
Обсесивно-компулсивно разстройство в следродилния период
Очаквайте скоро…
Следродилна психоза
Следродилната психоза е рядко, но много сериозно състояние, което обикновено се появява в рамките на първите дни или седмици след раждането. То засяга психичното състояние на майката в дълбочина и изисква незабавна медицинска помощ.
Основни симптоми:
- Халюцинации – чуване на гласове или виждане на неща, които другите не чуват/виждат
- Заблуди/делюзии – силни убеждения, които не отговарят на реалността – например, че бебето е в опасност или че майката има свръхспособности/сили
- Силна възбуда и еуфория и/или симптоми наподобяващи депресивно състояние – често двете състояния може да се редуват
- Дезориентация – трудности с ориентацията във времето, мястото или собствената идентичност
- Безсъние
- Странно или нехарактерно поведение – несвързано говорене, несъответни на обстановката реакции, изолиране
Важно: Жената, преживяваща следродилна психоза, може да не осъзнава, че нещо не е наред. Затова подкрепата на близките и бързият достъп до специалист са жизненоважни.
Какво да направим?
Ако подозирате, че майката страда от следродилна психоза:
- Потърсете лекар-психиатър незабавно
- Не оставяйте майката и бебето сами
- Подходете с грижа, спокойствие и без обвинения
Рискови фактори за психичното здраве в следродилния период
Всеки родител би могъл да страда от горепосочените психични състояния, но някои фактори увеличават риска от развитието им. Наличието на някой/и от рисковите фактори не означава непременно, че ще се стигне до следродилна депресия, тревожност или друго, а по-скоро поставя родителя в по-уязвима позиция. Ако някои от изередените обстоятелства са валидни за теб и това те притеснява – поговори за това с близък човек или специалист. Информирай се за симптомите, как да ги разпознаеш и къде можеш да потърсиш помощ.
Лична история на психично заболяване
История на психично заболяване в семейството
Липса на социална подкрепа
Проблеми във взаимоотношенията с партньора
Трудно зачеване
Нежелана бременност
Неблагоприятни преживявания свързани с раждането
Здравословни проблеми при бебето и/или нужда от специализирани грижи
Стресови житейски събития – напр. загуба на близък човек
История на преживяно насилие (физическо, емоционално, сексуално) или актуални взаимоотношения на насилие
История на злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества
Финансови затруднения, бедност
Форми на подкрепа и превенция
Информираност
Достъпът до достоверна и разбираемо поднесена информация за психичното здраве в следродилния период подпомага вземането на информирани решения и повишава увереността на родителите, че могат да се грижат достатъчно добре за себе си и своето дете. Важно е родителите да могат да разпознават сигналите за психично страдание и да знаят кога е време да потърсят подкрепа от специалист.
Социална подкрепа
Подкрепата от близкия социален кръг – партньор, семейство, приятели – категорично е един от най-силните защитни фактори за психичното здраве, независимо от етапа на живота. Поддържайте връзка с хората, край които се чувствате приети и спокойни. Дори и да са малко, важна е не бройката, а искреността и автентичността в общуването – онзи момент, в който можеш да бъдеш себе си в срещата с другия.
Групите за родители също могат да бъдат източник на подкрепа. Срещата с други хора, които преминават през сходни етапи, помага да нормализираме собствените си чувства, да получим нова перспектива и да се почувстваме част от общност. Груповата среда дава възможност за споделяне, учене и взаимна подкрепа в защитено пространство.
Добра идея е посещаването на групови занимания с бебето (напр. групи за игра и социализация), където можете да се запознаете с родители, чиито деца са на сходна възраст, като в същото време да почерпите идеи за игри и занимания у дома.
Скрининг за психично здраве
Скринингът за психично здраве в следродилния период може да открие ранни сигнали за психично страдание и да даде възможност за навременна подкрепа и превенция на по-сериозни състояния.
Обикновено включва попълване на стандартизирани въпросници, които изследват психичното състояние, и при нужда – насочване към консултация със специалист по психично здраве.
Този подход е в съответствие с препоръките на Световната здравна организация и други професионални съсловни организации като добра практика в перинаталната грижа.
Важно е да знаеш: Скринингът не поставя диагноза. Целта му е да покаже дали има нужда от допълнителна подкрепа и диагностика.
Подкрепа от специалист в сферата на психичното здраве
Понякога подкрепата от близките и информираността не са достатъчни. В такива случаи следва да се потърси консултация със специалист по психично здраве:
Психолог: Психолозите са специалисти, които имат академично образование по психология. Те могат да извършват психологично консултиране, да боравят с психометрични тестове и да изготвят становища, без да предписват лекарства. Психолозите имат различна специализация в зависимост от обучението си и контекста, в който практикуват.
Психотерапевт: Психотерапевтите са хора, които имат допълнителна специализация по психотерапия спрямо стандартите на някоя от психотерапевтичните школи (напр. семейна терапия, психодрама, когнитивно-поведенческа терапия и др.). Специализацията им предполага познаване в дълбочина на човешкото функциониране и усвояване на умения за въздействие върху него спрямо парадигмата, в която са обучени. Психотерапевтът може да бъде с образование за психолог, лекар, социален работник или др.
Психиатър: Психиатрите са лекари със специализация по психиатрия. Обект на работата им е диагностиката и лечението на психични разстройства. Те са единствените специалисти в сферата на психичното здраве, които имат право да предписват медикаменти за лечение на психични разстройства.
Важно е да знаеш: В България няма закон и регулация за професиите на психолога и психотерапевта. Имаш право да бъдеш информиран/а за образованието и допълнтелните квалификации на специалиста, когото избереш за консултация.
